Нека изкуственият интелект решава досадните задачи в инженерния свят, а креативните да останат в човешки ръце

Гл. ас. д-р инж. Михаил Загорски, преподавател във Факултета по индустриални технологии (ФИТ) на ТУ-София и член на лаборатория "AI and CAD Systems" на Sofia Tech Park, пред Automation-Bulgaria.com

 

Какви са изводите Ви относно развитието на младежката иновационна и предприемаческа екосистема у нас след третото Ви участие в Industrial Tech Forum?

 

Имам удоволствието да участвам в събитието още от първото му издание, за което благодаря на TLL Media. Подобен тип инициативи са изключително важни за напредъка на българската индустрия.

 

В последните пет-шест години наблюдавам много бурно развитие при младежките стартъпи. Имах възможността да бъда член на жури в няколко хакатона и определено смятам, че младите хора имат изключително иновативни идеи. Много ми харесва, когато сравнително прости решения се използват за преодоляване на сериозни проблеми. Именно с това ме заплени и инженерната професия преди повече от 10 години – да решиш даден казус с ума си, а не чисто механично.

 

Кои екипи и разработки Ви направиха най-силно впечатление?

 

Моят фаворит е проектът на Теодора Савчева и Алекс Новков – Solar Reviver. Много добра концепция, прекрасно изграден прототип и решение на важен проблем – почистване на соларните панели, с което се подобрява и коефициентът им на полезно действие.

 

Изключително съм горд, че Теодора е възпитаник на Факултета по индустриални технологии. Надявам се повече ученици и студенти да взимат пример от такива екипи и да развиват подобни технологични концепции. Считам, че това е единственият правилен път за индустрията в България, а и в Европа. Трябва да разчитаме на развитието на иновативни решения, а не на евтино производство и евтина работна ръка.

 

Включихте се и в дискусионната програма на форума по изключително важна тема – поколението Z и бъдещето на инженерното образование. Кои от споделените гледни точки бихте извел още веднъж като препоръки?

 

Дискусията беше чудесна, благодаря за възможността да участвам! По отношение на младите хора (все още се надявам да се числя към тях като късен милениал) имам един важен съвет – учете и не се надявайте изкуственият интелект (ИИ) да решава всичките ви задачи, за да не останете без работа. Човек трябва да разбира как работи светът, а не да разчита на ChatGPT за всеки елементарен проблем. Само реално наученото и придобитите умения водят до истински открития и иновации.

 

 

Къде са най-големите разминавания между университетската подготовка и реалните очаквания на индустрията към дипломираните специалисти?

 

Университетското образование трудно се адаптира към бързите темпове на развитие на индустрията. В последните години в ТУ-София се стремим да затворим тази "ножица" чрез тясно сътрудничество с български и световни компании.

 

Те ни подпомагат не само със средства за базата, но и с помощ при създаването на учебните програми. Други форми на сътрудничество са включване на фирмени специалисти като преподаватели в горните курсове, както и осигуряване на стажове за най-изявените студенти.

 

Чудесен пример е програмата ни по "Интелигентни системи и изкуствен интелект", подкрепена от Бош Инженеринг Център София. Стартираме и магистърска програма – "Технологии и приложения на изкуствения интелект", която също е разработена в тясно партньорство с IBM и Бош Инженеринг Център.

 

Къде според Вас е разделителната линия между подпомагането и заместването на инженера от ИИ?

 

Изкуственият интелект е инструмент и като всеки такъв може да бъде ползван смислено или да се злоупотребява с него. Смятам, че креативността е изцяло човешка черта – именно поради нашата рационалност, но все пак гарнирана с доза ирационалност в ключови моменти.

 

ИИ е добър имитатор, научава се бързо да решава монотонни задачи. С помощта на различни технологии и алгоритми можем да автоматизираме досадните дейности, но не бива да разчитаме на машина да проявява креативността, характерна за нашия вид. За съжаление прекомерната употреба на изкуствен интелект, в изкуството и медиите например, води до влошаване на качеството на крайния продукт. Смятам, че ситуацията е подобна и в инженерния свят – нека му даваме да решава досадните задачи, а креативните да останат в ръцете на човека.

 

Готови ли сме да управляваме тази граница от етична и образователна гледна точка?

 

Етичните граници днес са много размити. Трудно е да предположим докъде ще стигне технологията. Дано не се сбъдне сценарият от "Терминатор". Считам, че това все пак зависи от човечеството. Първата стъпка е да влагаме повече мисъл в това кога е редно и кога не да използваме ИИ.

 

В образованието често е трудно да разграничиш кой е прибегнал до помощта на изкуствен интелект и кой не. Лично аз винаги искам и кратко устно представяне на резултатите от студентите. Това от една страна ги учи да говорят пред хора, което се оказва все по-трудно за новото поколение студенти (особено след 3 години стоене вкъщи около COVID пандемията). От друга – много бързо можеш да разбереш дали човекът е вложил и поне малко естествен интелект в решаването на дадения казус.

 

Като иноватор и преподавател сте двигател за популяризирането и развитието на роботиката и ИИ – какви рискове е важно да бъдат вземани предвид?

 

Рисковете са действителни – обществото трябва да е информирано, да знае какво е дийпфейк (deepfake), да не се връзва на всяко нещо, което чете или вижда. И, разбира се, да не се предоверява на технологията. ИИ моделите имат неприятното свойство да "халюцинират" – иначе казано, да представят за истина информация, която не съществува или не е достоверна.

 

С развитието на изкуствения интелект става все по-трудно за обикновения човек да различи реалност от генерирана измислица. Именно затова моето мнение е, че ИИ не бива да се използва прекалено много за създаване на съдържание, а по-скоро като инструмент в индустрията, което и се прави от доста време – например за откриване на дефектни детайли на поточната линия.

 

 

Как очаквате да изглеждат домовете и фабриките през 2050 г. под влиянието на тези технологии? Предвиждате ли повратен момент, в който прогресът им да се забави или дори да обърне посоката си?

 

В последните около 200 години човечеството е преминало през четири индустриални революции, като всяка следваща е по-бурна и по-съкратена във времето от предходната. Така че тенденцията в развитието на технологиите е възходяща. Докога ще можем да поддържаме темпото в микроелектрониката, заложено от закона на Мур, също е любопитен въпрос. Има различни хипотези, според мен посоката ще се запази, освен ако не се случи някое повратно събитие, като война, астероид, суша или друг катаклизъм.

 

По отношение на домовете – те със сигурност ще бъдат изпълнени с все по-малко мебели и с все повече смарт джаджи. Голяма част от фабриките ще бъдат напълно автономни, част от тях вече са. И все пак има производства, в които манифактурата според мен ще остане – къде по технически, къде по икономически причини.

 

Има ли риск България да остане потребител на разработени другаде технологии, вместо техен създател? Как можем да "счупим" тази зависимост?

 

Движещата сила за мен е общуването и работата със студентите. Не смятам, че всяко следващо поколение е по-лошо, а точно обратното – светът непрекъснато върви напред. Предизвикателството се крие в това да спечелиш интереса и доверието на младите хора и да им създадеш среда за общуване. Другото го има и в интернет, и в дебелите книги.

 

Ако нашата страна иска да е на световната карта, а като общество искаме да вдигаме стандарта и качеството си на живот, то пътят е един – да създаваме технологии, които задължително да продаваме първо на вътрешния, а след това и на световния пазар.

 

Позицията на производител на ишлеме не е перспективна за България – вече нито трудът, нито режийните разходи тук са ниски като себестойност. Затова и ключът е в разработката и производството на наши продукти с високо качество. Това се отнася за всички браншове – от животновъдството, през инженерството, до фармацията.

 

Източник: TLL Media; снимки: Михаил Загорски, Industrial Tech Forum 2025

Ключови думи: Михаил Загорски   ФИТ   ТУ София   лаборатория   изкуствен интелект   CAD системи   София Тех Парк   Sofia Tech Park   изкуствен интелект   ИИ   роботика   технологии   инженерно образование   поколение Z  

Област: Автоматизация