Automation Bulgaria  
Ехнатон
Ехнатон

Криминалистика 5.0: как изкуственият интелект подпомага разследващите в "златните часове" след престъплението?

19.11.2026   |   Начало»Новини
Редактор
Пепа Петрунова
Пепа Петрунова
Пепа Петрунова Редактор
Пепа Петрунова

Съвременната криминалистика върви към взаимодействие човек – машина, при което решението остава човешко, но до голяма степен се основава на данни, събрани и анализирани с помощта на авангардни технологии. В това е убеден българският изследовател Димитър Рангелов.

 

По-рано тази година експертът по изкуствен интелект и роботика и колегите му от научноизследователската група "Технологии за криминални разследвания" (TCI) към Университета по приложни науки Saxion и Полицейската академия на Нидерландия взеха участие в 24-ата тригодишна среща на Международната асоциация по съдебна медицина и криминалистика (IAFS), която се проведе в Националния дворец на културата в София.

 

Иновациите – от научноизследователската сцена към практиката

 

Пред екипа ни Димитър Рангелов, ръководител на екип "CrimeBots" в TCI и чест гост и консултант на авторската ни рубрика "В обувките на робокриминалиста", разказа повече за събитието и за представените от групата иновативни разработки:

 

  • Разследване на престъпления с помощта на изкуствен интелект в критичните първи (или "златни") часове;
  • Приложения на георадари, дронове и роботизирани системи в разследването на убийства;
  • Оценка на поведението по време на разпит с помощта на изкуствен интелект;
  • Безконтактно откриване на взривни вещества;
  • Сензорно подпомаган анализ за откриване на заровени тела;
  • Изкуствен срещу човешки интелект: оценка на потенциала на големите езикови модели при описанието на случаи на престъпления;
  • Флуоресцентна спектроскопия и протеомика, базирана на масспектрометрия, за проследяване на стареенето на кръвта;
  • Преодоляване на скритите предизвикателства при събирането на улики;
  • Датиране на пръстови отпечатъци с помощта на флуоресцентни въглеродни наноточки.

 

В допълнение към интересните презентации на сцената на форума, екипът на TCI проведе и работилница на тема "Да влезеш в обувките на виртуален детектив", която послужи като отличен пример за новите възможности, които т. нар. имерсивни (или потапящи) технологии разкриват пред обучението на разследващи специалисти.

 

Технология със "златен" потенциал за "златните" часове

 

На сцената на IAFS 2026 Димитър Рангелов представи доклад, посветен на критичните първи часове от разследването, в които често се решава дали един случай ще бъде разкрит. Днес етапът на "златните" часове разчита преди всичко на опита и интуицията на водещия разследването, което води до голяма вариативност и рискове като тунелното мислене, разкри той.

 

"Нашата теза е, че изкуственият интелект може да подпомогне именно тази фаза: чрез бърза 3D реконструкция на местопрестъплението, автоматизирано генериране на алтернативни хипотези на базата на наличните доказателства, приоритизиране на дигиталните следи и анализ на отворени източници. Всичко това AI може да обедини в единна рамка за подпомагане на решенията", поясни българският изследовател.

 

Според него ключово в случая е, че една такава система не замества разследващия, а му предлага алтернативни сценарии, в които всяко твърдение е обозначено според това на какъв източник стъпва. Целта е да се противодейства на преждевременното фиксиране върху една версия: "Подчертаваме и границите. Tова е концептуална рамка, която предстои да бъде валидирана, преди да се говори за реално внедряване".

 

Пълния труд на Димитър Рангелов и колегите му, въз основа на който е подготвен докладът за IAFS 2026, можете да прочетете тук.

 

Как реагира професионалната публика?

 

След представянето експертът получава полезна обратна връзка от международните специалисти, които участват във форума: "Получи се много ползотворна дискусия. Най-ценните въпроси бяха насочени към доказателствената стойност на генерираните от AI хипотези – как се гарантира проследимост до източника и как подобни резултати биха издържали в съдебна зала".

 

По думите му именно тези неизвестни вече оформят следващата фаза в работата на екипа – протокол за оценка със "слепи" тестове върху решени случаи, при които моделът разполага само с информацията, известна в първите часове.

 

Иновативният подход на българина и колегите му към разследването в "златните" часове провокира и редица разговори за потенциални сътрудничества, включително около обучението на разследващи. А в бъдещото развитие на концепцията изследователите вече планират да заложат на иновации като мултимодални модели от ново поколение и усъвършенствани методи за 3D заснемане, които правят реконструкцията по-бърза и по-достъпна.

 

Георадари, дронове и роботи на помощ в разкриването на убийства

 

Сред представените от TCI разработки по време на световната конференция по криминалистика в София е и решение за реално разследване на убийства с помощта на георадар, дрон и роботизирана система.

 

Според Димитър Рангелов в такива сценарии описаните технологии осигуряват три категорични предимства: скорост и покритие, неинвазивна методика и дигитално документиране:

 

"Дрон и георадар могат да обследват големи площи за часове – работа, която иначе отнема седмици. В допълнение, георадарът позволява локализиране на аномалии под повърхността без разкопаване, което пази както доказателствата, така и достойнството на жертвите. А дигитално документираното може да бъде възпроизвеждано многократно и представено пред съда".

 

 

Експертът смята, че силата е в комбинацията на отделните технологии, обединена около конкретна оперативна нужда. Сред най-сериозните предизвикателства по негово мнение е интерпретацията на данните – георадарът показва аномалия, а не отговор. Затова експертът остава незаменим.

 

"Други предизвикателства са валидирането на методите за съдебни цели и интеграцията им в процесуални правила, които не са писани с мисъл за роботи на местопрестъплението", добавя изследователят.

 

 

Кои иновации са най-близо до реалните разследвания?

 

Част от новаторските разработки на TCI, показани пред международната професионална аудитория на IAFS 2026, са сензорни технологии за локализиране на скрити гробове, безконтактна детекция на експлозиви и големи езикови модели за анализ на криминални случаи.

 

"Най-готово за широко прилагане в практиката е безконтактното откриване на експлозиви. Нуждата от такива решения е огромна, сценариите на употреба са ясни, а технологията е относително зряла", счита Димитър Рангелов.

 

Той разглежда като изключително перспективни и сензорните системи за откриване на заровени тела, особено в комбинация с дронове и георадари. Такива решения обаче изискват още валидиране в различни почвени и климатични условия, пояснява експертът.

 

 

Относно големите езикови модели за анализ на криминални случаи – област, в която е съсредоточена и неговата работа, Рангелов вярва, че те притежават най-голям дългосочен потенциал, но са изправени пред най-дълъг път на развитие и усъвършенстване.

 

"Въпросите за обяснимост, пристрастия и съдебна допустимост трябва да бъдат решени, преди да говорим за рутинна практика. Редът на навлизане на тези три групи технологии в практиката вероятно ще бъде обратен на това колко ефектни изглеждат, като сензорите ще изпреварят езиковите модели". Повече можете да научите от детайлна статия, на която българинът е съавтор.

 

 

Човекът остава в центъра

 

След над 1200 презентации и лекции на сцената на IAFS 2026 в рамките на шестте дни на конгреса насочваме вниманието към най-важните изводи за внедряването на роботиката, изкуствения интелект, сензорните технологии и други съвременни иновации в разследващата дейност.

 

"Първият извод е, че технологията е готова в по-голяма степен, отколкото процедурите и обучението. Трудностите реално са свързани с валидирането, стандартизацията и подготовката на кадри, а не с хардуера и алгоритмите", отбелязва Димитър Рангелов.

 

По думите му, друго съществено заключение от събитието е, че като най-успешни се доказват не най-сложните системи, а тези, проектирани заедно с практиците, които решават конкретен проблем от ежедневието на разследващите.

 

 

"Третият извод е, че човекът остава в центъра. Всяка успешна система, представена на форума, беше подпомагаща, а не заместваща. Като конкретен пример бих посочил именно комбинацията от георадар, дрон и роботизирана система в реалното разследване на убийства. Няколко зрели технологии, обединени около ясна оперативна нужда, дават резултат, който никоя от тях поотделно не би могла да постигне".

 

Това е и формулата за успешно внедряване изобщо, убеден е експертът.

 

Още по темата:

 

Криминалистиката става дигитална, а роботите, дроновете и AI се превръщат от екзотика в стандарт за сектора

 

     
Източник: Димитър Рангелов; snimki: Димитър Рангелов, TCI

Ключови думи: IAFS   криминалистика   съдебна медицина   Димитър Рангелов   TCI   изкуствен интелект   AI   големи езикови модели   златни часове   разследване   сензори   дронове   георадари  

Област: Автоматизация  

ГЕМАМЕКС
Подобни статии
Ротек
Търговско-промишлена палата - Враца

АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин НОВИНИТЕ ОТ АВТОМАТИЗАЦИЯТА на специализирания портал Automation-Bulgaria.com.  БЕЗПЛАТНО, професионално, всяка седмица на вашия мейл!


Германо-Българска Индустриално-Търговска Камара
Последно от Новини

Специализиран портал от групата IndustryInfo.bg

Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев

ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта

© Copyright 2010 - 2026 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.

  Фирмена публикацияПродуктови офертиБизнесВидео на седмицатаПроектиОбществени поръчки/ТърговеСъбитиятаКариериТехнологииЕкспертноТехнически статии
 

ОЩЕ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА

IndustryInfo.BG

ПРЕПОРЪЧВАМ МАТЕРИАЛ


 
 
момент...