Какви са пътищата пред българската индустрия – PARAi предлага цялостна визия за конкурентоспособност чрез технологичен рестарт

Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) публикува детайлен анализ на българския индустриален сектор в периода 2021-2025 г., който идентифицира ключови проблеми и тревожни тенденции и предлага конкретни стъпки за модернизация и повишаване на конкурентоспособността на производството през следващите години.

 

Автори на доклада "Българската индустрия на кръстопът" са съоснователите на сдружението Йонко Чуклев и Кристиян Михайлов. Основната му цел е да послужи като ориентир за заинтересованите страни – мениджъри, предприемачи и общественици, да вземат по-информирани и базирани на данни решения в текущия период на фундаментална трансформация.

 

Критична точка за производствения сектор

 

Като база за анализа са използвани данни от НСИ, Евростат и вътрешни източници на браншовата организация. По думи на авторите, докладът очертава критична точка за индустрията у нас. "Наблюдаваме състояние на номинална стабилност, поддържана от високи стойности на оборотите, която обаче маскира една тревожна тенденция – на физическо свиване на производствените обеми. Ръстът в секторите се диктува предимно от инфлационни ценови ефекти, а не толкова от реално увеличение на произведената продукция", разкриват специалистите.

 

В анализа се разглеждат основните бизнес тенденции, както и редица съществени въпроси, включително:

 

• Какво е състоянието на българската индустрия днес и каква е динамиката на промишленото производство в изследвания период;
• Как се променят оборотите и какво е разминаването между стойност и обем;
• Какви са тенденциите при цените на производител и в енергийния сектор;
• Какви са основните бариери пред индустриалния растеж и инвестициите;
• Какви стратегически мерки и технологични решения могат реално да модернизират индустрията.

 

Изводите накратко

 

Част от основните изводи, изложени в доклада, са:

 

• Индустрия у нас сякаш паралелно се развива "на две скорости" – прогрес и стагнация;
• Налице са драстични разриви между обеми и обороти;
• Енергийният сектор е силно уязвим, а намаляването на загубите е от критично значение;
• Недостигът на кадри и несигурната среда са водещи бариери пред инвестиционните процеси;
• Роботизацията е работещо решение на проблема с дефицита на работна ръка, а изкуственият интелект носи отчетливи ползи в проектирането и инженеринга;
• Наближава краят на производството "на сляпо";
• Необходими са технологичен рестарт на сектора, развитие на таланти, специализация и високотехнологични решения.

"Нашата цел е поглед напред. Този доклад не е просто ретроспекция на минали събития. Вярваме, че българската промишленост притежава потенциала да преодолее настоящото забавяне, като замени остарелите модели на ниска себестойност с технологично лидерство", изтъкват от PARAi.

 

 

Кои конкретни структурни проблеми блокират инвестициите?

 

Според анализаторите прегледът разкрива следната картина: българската промишленост произвежда по-малко, а голяма част от ръстовете са номинални и се дължат на повишени цени. "Зад привидно стабилните обороти се крие физически спад в производството, енергийна криза и структурен дефицит на кадри", добавят от сдружението.

 

На база данни от бизнес анкети от началото на тази година авторите открояват следните тенденции:

 

• Несигурната икономическа среда е главна пречка пред инвестициите за близо половината (46,8%) от предприятията у нас;
• Дори при свито производство, над една трета от компаниите (34,5%) изпитват остър недостиг на квалифицирана работна сила;
• Вследствие на забавяне във връзка с влизането на България в Еврозоната почти една четвърт (24%) от индустриалните фирми нямат достатъчно поръчки от чужбина.

"Натоварването на мощностите стои на 74-75% – под оптималните 80%, не толкова защото машините липсват, а по-скоро защото поръчките и хората ги няма", обобщават от асоциацията. Експертите отчитат, че в през последните пет години индексът на промишленото производство е паднал под базовото ниво – до 92,6 пункта, докато оборотите са се задържали (на 122.2).

 

 

"Разликата е инфлация, не толкова растеж. Да, има растящи ниши в сфери като производство на машини, фармация и други браншове с висока добавена стойност, но над 70% от номиналния ръст на приходите през 2022 г. се дължат на ценови ефекти, а не на увеличен обем продукция. Енергетиката, двигател на износа през предходни години, регистрира спад от над 50% в износа на ток – от 13,6 TWh на 6,5 TWh. Съответно България се превръща в нетен вносител на електроенергия", коментират от сдружението.

 

Бъдещето на българските фабрики: таланти, данни, автоматизация

 

С доклада PARAi предлага цялостна визия за модернизиране и повишаване на ефективността на българските фабрики, която се основава на шест технологични стълба и формулира конкретен план за действие.

 

 

Според авторите родната индустрия се нуждае от:

 

• Енергиен мениджмънт (чрез EMS платформи + AI ): системи, които засичат загубите в реално време и предвиждат повреди. "Това все по-често е границата между оцеляване и фалит за енергоинтензивните производства", коментират от сдружението;
   
• Роботизация: сред посочените добри примери са роботизирани клетки за компенсиране на липсата на заварчици, палетизиращи роботи срещу текучеството на персонал, автоматизирано кроене за по-нисък процент брак и т. н. "България може да следва модела на Италия – Transizione 4.0 с хиперамортизация до 200%", посочват от PARAi;
   
• Генеративен AI в инженеринга: GenAI платформите позволяват преход от идея до 3D CAD модел за минути, с по-малко материал и по-ниска себестойност, отбелязват от асоциацията;
   
• Дигитален анализ на пазарите: това значително би подобрило точността в прогнозирането на търсенето, а използването им бележи важна стъпка към спиране на производството "на сляпо", считат експертите;
   
• Преквалификация на таланта: със специализирани платформи за обучение на кадри могат да се осигурят повече и по-добре подготвени специалисти без да се чакат реформи в образованието, допълват от PARAi;
   
• Развитие на адитивното производство (3D печат): според анализаторите 3D принтерите са "фабрики за резервни части на бюрото", чрез които заводите у нас могат да се снабдяват с нужните компоненти за часове, а не за седмици.

"Бъдещето на българската фабрика не е в евтиния труд, а в смелостта да замени интуицията с данни и ръчния труд с автоматизация. Пътят напред е ясен: технологичен рестарт", споделят в заключение от сдружението.

 

Целия доклад можете да прочетете тук.

 

Дискусията по темата вижте във видеото:

 

Източник: PARAi

Ключови думи: PARAi   доклад   българска индустрия   роботика   автоматизация   генеративен изкуствен интелект   GenAI   3D печат   адитивно производство   данни  

Област: Автоматизация