93% от работещите в ЕС боравят с дигитални инструменти, 30% използват AI за служебни цели

Как влияе дигитализацията върху трудовата динамика и ежедневните професионални дейности на работещите в Европейския съюз? Първо по рода си мащабно изследване по темата стига до извода, че девет от всеки десет европейци разчитат на дигитално устройство, инструмент или услуга, за да вършат работата си.

 

Близо една трета от работната сила в ЕС (30%) вече използва базирани на изкуствен интелект платформи и в частност – AI чатботове, захранвани от големи езикови модели. Същевременно при четирима от десет служители работното време се проследява чрез дигитално средство за мониторинг.

 

Това са някои от най-съществените резултати от проучването "Цифров мониторинг, алгоритмично управление и платформизация на работата в Европа", проведено през 2024 и 2025 г. от Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия в сътрудничество с Генерална дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване" на ЕК.

 

В допитването, насочващо общественото внимание към използването на дигитални технологии, цифровото проследяване на активността/работните часове и прилагането на алгоритми в мениджмънта на кадри, са взели участие над 70 хил. работещи от всички 27 държави членки. Авторите поставят на дневен ред важни въпроси във връзка с поверителността, автономността/независимостта и интензитета на работата в ЕС.

 

Повсеместно разпространение на дигиталните устройства и възход на AI

 

Мнозинството от работниците в ЕС (90%) използва компютри, мобилни устройства, софтуер и дигитални услуги, за да изпълнява служебните си задължения, показват изводите от изследването. Това важи практически за всички сектори на икономиката. Паралелно с това боравенето с изкуствен интелект на работното място става все по-популярно, като 30 на сто от заетите европейци се доверяват на AI платформи за преводи и текстообработка.

 

Сред конкретните приложения на първо място се нарежда създаването на текстово съдържание (с 65%), следвано от преводаческите услуги (59%), обработката на данни и обсъждането на идеи (38%), транскрипцията (28%), генерирането на изображения (27%), планирането и управлението на графици (24%) и оформянето на съвети към клиенти (19%).

 

"Нивото на използване на изкуствен интелект е най-високо в страните от Северна и Централна Европа. Боравенето с технологията варира в широки граници според сектора на заетост, като отчетливо доминира в офис длъжностите", разкриват от JRC.

 

 

Дигитален мониторинг и събиране на данни за работниците

 

Цифровото наблюдение на работните процеси и ангажираността на служителите се превръща в основен аспект от надзорните дейности на работодателите в ЕС, показва още проучването. 37% от всички професионално заети европейци са подложени на по-общ мониторинг по отношение на реално отработените часове, а при 36 на сто чрез дигитални средства се събира информация за това в колко часа отиват и си тръгват от работното си място. По-рядко цифрови технологии се използват за проследяване на моментното местоположение на служителите и конкретната дейност, която изпълняват в даден момент.

 

Първият тип, по-генерален мониторинг, е най-прилаган в сектори като производството, строителството и транспорта, докато вторият (по-конкретен и свързан с чекиране при пристигане и напускане на работното място) набира популярност във финансите, публичната администрация и ICT услугите, разкриват от ЕК. За двата типа цели се използват различни инструменти, например камери за видеонаблюдение, дигитални карти за достъп, мониторинг на използването на интернет и проведените телефонни разговори, GPS проследяване на служебните превозни средства и др. Най-активно своите служители следят по дигитален път работодателите в Централна и Източна Европа, съобщават още от JRC.

 

Автоматизирано координиране на работната сила

 

Макар по-рядко използван от цифровия мониторинг, т. нар. алгоритмичен мениджмънт на персонала се възприема от все повече компании в държавите от ЕС. Идеята тук е работното време да се задава и разпределя автоматично на база приоритизиране на задачи, като подобни практики вече са налице при близо една четвърт (24%) от работещите на Стария континент.

 

Друг аспект в управлението на работата чрез алгоритми, засягащ 13 на сто от заетите в ЕС, е автоматичното оценяване и възнаграждаване на представянето на работното място.

 

 

Платформизация – новата работна парадигма в ЕС?

 

Проучването на Съвместния изследователски център на ЕК идентифицира шест различни категории работници според нивото на "платформизация" на професионалната им дейност или комбинацията от използване на дигитални инструменти и степента на подлагане на дигитален мониторинг и алгоритмичен мениджмънт.

 

А ето и какъв е делът им от работната сила в ЕС:

 

• 6% са работниците, които изобщо не използват дигитални инструменти и работата им не е платформизирана по никакъв начин;
• 33 на сто са служителите, боравещи с цифрови технологии и инструменти, но без да са обект на дигитален мониторинг и управление;
• 44% са частично платформизирани – изложени са на поне една форма на мониторинг и/или алгоритмичен мениджмънт;
• 9 на сто от заетите в ЕС са информационно платформизирани – дейността им се проследява и оценява дигитално (най-често във финансовия и застрахователния сектор);
• При 7 процента от работещите европейци организацията на труда търпи физическа платформизация – валидно за отрасли като минното дело, транспорта и логистиката;
• 2% от европейските граждани са считани за изцяло платформизирани на работното си място.

 

Влияние върху условията на труд

 

Според изводите на анализаторите цялостната и физическата платформизация най-често кореспондират с по-лоши условия на труд, повишено ниво на стрес и ограничена автономност. При информационното платформизиране основни средства са мониторингът на дейностите и оценяването чрез алгоритми, които имат по-малко негативни ефекти върху работниците. Този подход е най-прилаган при работещите частично или изцяло от вкъщи или в т. нар. хибридни и дистанционни (home office) режими.

 

"Докладът подчертава необходимостта от координирани действия от страна на ангажираните страни и политиците, за да се гарантира, че текущата цифровизация на работата в ЕС се осъществява по начин, който е едновременно икономически изгоден и социално отговорен", посочват от ЕК.

 

Изследователите от JRC добавят, че дигиталната трансформация на труда се развива на фона на бърз технологичен напредък и изменящи се политики на ЕС, насочени към насърчаване на иновациите и същевременно към защитаване на правата на работниците. Публикуваният всеобхватен анализ предоставя задълбочена и актуална картина за това как дигиталната революция непрекъснато променя европейските трудови практики, обобщават експертите.

 

Източник: ЕК, JRC; снимки: JRC, Dreamstime

Ключови думи: Европейска комисия   ЕК   Съвместен изследователски център   JRC   дигитализация   дигитална трансформация   работещи   ЕС   дигитални инструменти   изкуствен интелект   производство  

Област: Автоматизация