Дигитализираното производство и Индустрия 4.0 – от мебелната фабрика до космическите приложения

Дискусионният панел "Мисия: Дигитализирано производство" бе сред основните акценти във второто издание на професионалното събитие за технически новости в промишления сектор Industrial Tech Forum, което се състоя на 2 октомври в зала "Витоша" на Интер Експо Център и отведе "В орбитата на високите технологии" водещи експерти, иноватори, изобретатели и представители на инженерната общност у нас.

 

Панелната дискусия, посветена на настоящето и бъдещето на производствения сектор в контекста на четвъртата индустриална революция, роботиката, автоматизацията и изкуствения интелект, събра на една сцена изтъкнати специалисти от различни сфери, обединени от възможността да обобщят и коментират достиженията и тенденциите в дигиталната трансформация у нас и по света.

 

В модула, модериран от Пламен Иванов, директор на Enterprise Europe Network – България и организатор на конкурса "Иновативно предприятие", взеха участие Владимир Филипов – основател и управител на NearSoft, проф. д-р Станислав Иванов – управител на Изследователски институт "Зангадор", Симона Славова – мениджър отдел "Продажби и маркетинг" в Ергодизайн, и Любомир Бабуров – индустриален координатор на Европейската космическа агенция (ЕКА) за България.

 

Нова космическа надпревара – кои ще са нишите за България и Европа

 

"Темата за дигитализираното производство е изключително актуална, още повече в контекста на липсата на качествени кадри. Това е една от движещите сили в България и в целия свят за развитието на дигитализацията и за търсенето на решения за дигитално производство". С тези думи Пламен Иванов даде начало на дискусията, като насочи разговора към перспективите пред българската индустрия, свързани с космическите технологии.

 

Любомир Бабуров поясни, че основната цел на дейността му е да координира работата на ЕКА, индустриалния бранш у нас, публичния сектор и различни развойни звена в университети, институти и др. Той посочи, че стремежът е страната ни да развие капацитет и да има добавена стойност за цялата космическа индустрия в Европа.

 

"Настоящото състояние на космическия бизнес е много интересно и важно, тъй като се намираме в началото на нова космическа надпревара, в която Европа и в частност България трябва да намерят своята ниша", сподели експертът. Той акцентира върху Плана за европейските коопериращи държави (PECS) и разкри, че до 20 ноември тече тръжна процедура, която цели да субсидира безвъзмездно бизнеси, търсещи реализация в космическия сектор или с потенциал да използват космически технологии. (Повече информация може да бъде намерена на: https://ratio.bg/esa/)

 

В изказването си специалистът коментира т. нар. "upstream" или "пренасянето" на съществуващи технологии от индустрията, автоматизацията, автомобилостроенето и други сектори, например камери, оптика, лазери, а също и софтуер, към авиокосмическия отрасъл, където тези системи ще решават сходен тип проблеми, но в различни обстоятелства. Разработката на такава техника и на решения, приложими в космическия бизнес, според него създава широки възможности за преквалифициране или развиване на допълнителни компетенции у фирмите и предприятията в България.

 

Индустрия 4.0 – докъде е България?

 

Експертната дискусия продължи с изказване на управителя на NearSoft Владимир Филипов, който даде примери от дългогодишния си опит в областта на производствените изпълнителски системи (MES) и дигитализацията, придобит в международни компании. Изоставането на страната ни с цяло десетилетие в цифровата трансформация, в развитието на дигитални иновационни хъбове и в прехода от концепцията за Индустрия 4.0 към стратегия за прилагането й той определи като пропусната възможност предвид сериозния капацитет от софтуерни инженери в България.

 

По думите му, страната ни е на последните места в Европа по отношение на дигитализацията и макар в световен мащаб да има и доста по-зле развити в това отношение държави, на този етап няма как да сме конкурентоспособни на фона например на Германия. Според специалиста основен проблем е, че дигитализацията у нас се свежда до инициативи на отделни ръководители, които имат желание да приложат в местните си производства добри практики, които са видели в чужбина, но всъщност много малко мениджъри осъзнават необходимостта да се дигитализират оперативните дейности в предприятията.

 

Той наблегна на това, че платформите и софтуерът, сами по себе си не са решение, а просто средство. Задача на хората е да моделират архитектурата на производството, да оптимизират процесите преди да ги дигитализират, подчерта експертът, а като пример за база, върху която това да се случи, даде стандарта БДС ISO 62264.

 

Филипов обобщи, че трябва да се извърви дълъг път, за да се постигне Индустрия 4.0 и да се осигури свързаност – между системите и между хората, тъй като свързаността и интеграцията са основни елементи на дигитализацията.

 

Ползите от дигитализацията в едно реално производство

 

С темата за свързаността модераторът насочи дискусията към Симона Славова и умната фабрика за мебели на Ергодизайн, която именно по гореописания модел заимства от Германия идеята как да дигитализира производството си. За няколко години предприятието обновява по европрограма целия си машинен парк и внедрява усъвършенстван CAD/CAM софтуер, който свежда процеса по завършване на една поръчка от цял ден до едва 10 минути.

 

Младата дама поясни, че е налице пълна интеграция между оборудването и софтуерните платформи, а всеки детайл в производството е обозначен с баркод, който дава информация на интелигентните машини, роботи и системи в автоматизирания цех как да процедират с него по-нататък.

 

Като основни предимства от дигиталната трансформация на производството Симона Славова посочи възможностите за събиране на детайлна информация – "чисти данни", с цел мониторинг, проследяване и по-ефективно планиране, значителното повишаване на производствения капацитет и скъсяването на сроковете за изпълнение, редуцирането на рутинните операции, икономиите на ценно време, както и възможностите по-нататък да се автоматизира и роботизира практически до неузнаваемост.

 

България в контекста на робономиката – на високо ниво

 

Различни аспекти на автоматизацията, роботизацията и изкуствения интелект като допълнителни производствени фактори към труда и капитала, които са обект на класическата икономическа мисъл, разгледа проф. д-р Станислав Иванов, който издава журнала на автоматизираната икономика "Robonomics".

 

Експертът коментира новите измерения при производството на стоки и услуги в контекста на високите технологии и разнообразните икономически и социални ефекти, които възникват. Той наблегна на това как индивидуалните решения за автоматизиране на даден процес или дейност се отразяват на останалите такива, на конкурентоспособността на фирмата, на стандартите, заетостта и целия отрасъл.

 

Проф. Иванов допълни, че робономиката като концепция понастоящем е по-добре развита като практика, отколкото като теория. И макар България да изостава с дигитализацията и Индустрия 4.0 в производството, в сферата на услугите – в хотелиерството, ресторантьорството, туризма, е на доста високо ниво, посочи експертът.

 

"България беше първата държава в ЕС, която въведе роботи в хотелиерството. Причини за това са демографската криза, липсата на качествен персонал. Необходимо е университетите да въведат курсове, които да помогнат за придобиване на умения за 21-ви век", коментира Станислав Иванов, като подчерта, че технологиите са просто инструмент и от нас зависи как ще ги прилагаме, а младите хора трябва да бъдат обучени да ги използват не само рационално, но и етично и отговорно.

 

Запис на целия дискусионен панел гледайте тук:

 

 

 

Източник: TLL Media

Ключови думи: Industrial Tech Forum   дигитализирано производство   Индустрия 4.0   NearSoft   НиърСофт   Enterprise Europe Network   Ергодизайн   Зангадор   ЕКА   Ratio   дигитална фабрика   космически сектор   робономика  

Област: Автоматизация