ПОСЕТЕТЕ ОЩЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА
25.09.2023 | На Industrial Tech Forum ЛогиСофт ще акцентира върху цялостните решения за куриерския бизнес и е-търговията
19.09.2023 | 20 хил. евро за най-иновативното решение в сферата на интелигентната енергия за Industry 5.0
19.09.2023 | Sirma Venture Lab 2.0 набира балкански стартъпи в областите ИИ, роботика и дронове до края на септември
11.09.2023 | Как машинното зрение оптимизира качествения контрол в производството ще разберем от Lentis Technologies на Industrial Tech Forum - Sofia
05.09.2023 | Дебютният Industrial Tech Forum – Sofia ще ни отведе в дълбините на автоматизацията през октомври
В свързаните и интелигентни модерни производства, IIoT мрежи и Industry 4.0 платформи се генерират, събират и обработват огромни масиви от данни, които са изключително ценни за предприятията не само с оглед възможностите за краткосрочна оперативна оптимизация на технологичните процеси, но и в далеч по-генерална стратегическа и бизнес перспектива като база за множество дигитални услуги и решения.
Използването на тази информация обаче все още не е стриктно и ясно регламентирано, а в резултат възникват множество въпроси във връзка с правата на собственост върху нея. С юридическите неясноти и предизвикателства в този казус се занимава специализирана работна група по линия на технологичната програма "Smart Service World I" на Федералното министерство на икономиката и енергетиката в Германия.
В навечерието на automatica 2023 – водещото международно изложение за интелигентна автоматизация и роботика, организаторите на събитието от Мюнхенски панаир повдигат въпроса пред индустриалната общност и го задават като тема за широка публична дискусия в рамките на форума. В ролята си на експерт в областта се включва Уве Зайдел, ръководител на специализираната работна група.
Кой всъщност е собственик на данните, събирани за целите на прогнозната поддръжка в индустриалната автоматизация например – производителите на индивидуалните механични компоненти, тези на цялата машина или система, доставчикът на облачната услуга или пък операторът на оборудването?
"Въпросът за това кой притежава правомощията да се разпорежда с данните в мрежовите производства, както и фактическата собственост върху тази информация не е ясно регулиран от законодателството. Ето защо са възможни различни сценарии. Това налага изясняването и интерпретирането на правните казуси според конкретния случай. В този контекст става все по-важно индустриалните компании да се информират в детайли относно различните аспекти на това нетривиално предизвикателство", коментира Зайдел.
Той илюстрира думите си с практически пример, който доказва сложността на концепцията за собственост на данните и правата за тяхното използване. В една фабрика данните във връзка с работата и състоянието на производственото оборудване се събират в облачна платформа на външен доставчик. На база дълбочинен анализ на информацията доставчикът предлага оптимизация на технологичните процеси като интелигентна дигитална услуга.
На първо четене операторът на оборудването, представител на производственото предприятие, е собственик на данните, а доставчикът на облачната услуга е отговорен само за тяхната обработка. Резултатите от анализа обаче създават допълнителна бизнес стойност, която може да се разглежда като "продукт", който производителят има интерес да придобие. Той няма директен достъп и до самите данни, ако не го получи от доставчика. Нещо повече – в "суров" вид и без съответната интерпретация те не биха му свършили никаква работа. Това е само бегъл пример за това колко сложен може да бъде казусът със собствеността върху информацията в индустриалната автоматизация, уточнява Зайдел.
Запитан от Messe Muenchen как на практика може да бъде правно уреден този въпрос, експертът коментира два варианта – разработване и въвеждане на глобална/национална регулаторна рамка или индивидуално формулиране на ангажиментите в конкретните случаи чрез подписването на юридически съгласувани договори. Кой обаче е по-добрият вариант в дългосрочен план?
"Спорно е. Представителите на индустрията обикновено са скептични към повсеместно налаганите норми. Те предпочитат гъвкавостта на индивидуалните договори, които обикновено създават преимущества за икономически по-силната страна. Така по-големите предприятия на практика биха получавали по-голям достъп до повече данни, по-лесно и по-евтино", категоричен е Зайдел.
"Отделните потребители на тази толкова ценна информация, разбира се, биха имали далеч по-голяма полза от единно и общовалидно регулиране на казуса на глобално или национално/европейско ниво. Дотук клиентите на дигитални услуги разполагат с единствената "възможност" да се съгласят техните данни да бъдат използвани, ако искат изобщо да получат достъп до съответната услуга.
Това повдига въпроса дали "сделката" е справедлива и трябва ли да се разменят "безплатно" правата за ползване на лична или производствена информация срещу правото за използване на дадена услуга. Необходимо е генерално да се изясни стойността на данните, които се разменят, както и каква компенсация (включително материална) е редно да бъде получавана срещу предоставяне на права за ползване", подчертава специалистът.
Въвеждането на допълнителен закон за авторското право върху информацията в индустриалната автоматизация, който да регламентира справедливо и унифицирано въпроса със суверенитета на данните, би дало яснота за всички участници в подобни случаи, счита Зайдел. Той смята за необходимо и разработването на единни стандарти за индивидуалните договори, независимо дали се използват от предприятия или отделни потребители. Готовите типови формуляри биха спестили време и разходи, но по-важното е, че биха балансирали ситуацията в полза на малките и средни компании, обобщава експертът.
За интелигентните услуги, базирани на лична информация, възниква въпросът как могат да бъдат предлагани без да се нарушава Общият регламент относно защитата на данните (GDPR). Тези случаи е редно да се изясняват индивидуално и препоръчително чрез ангажиране на длъжностно лице по въпросите за защита на данните в компанията, убеден е Зайдел.
Възможно решение е анонимизирането на информацията, за да не е възможно чрез нея да се идентифицират лица. Друг защитен механизъм е ясното уточняване кога и в каква степен данните ще бъдат изтривани от информационните бази на ползвателя след тяхната употреба, резюмира експертът.
Източник: Messe Muenchen; снимки: Messe Muenchen, DreamstimeКлючови думи: Messe Muenchen Мюнхенски панаир automatica индустриална автоматизация данни прогнозна поддръжка облачни услуги дигитални услуги
Област: Автоматизация
Периферните изчислителни технологии – опростени, сигурни и автономни със Stratus Technologies
Как машинното зрение оптимизира качествения контрол в производството ще разберем от Lentis Technologies на Industrial Tech Forum - Sofia
Осъвремененият сайт отразява новата ни корпоративна визия и ще бъде ценен ресурс за нашите клиенти и партньори
Дебютният Industrial Tech Forum – Sofia ще ни отведе в дълбините на автоматизацията през октомври
Ехнатон търси PLC инженери
АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин НОВИНИТЕ ОТ АВТОМАТИЗАЦИЯТА на специализирания портал Automation-Bulgaria.com. БЕЗПЛАТНО, професионално, всяка седмица на вашия мейл!
29.08.2023 | Вторият сезон на акселератора Bosch Startup Harbour набира кандидатури до края на септември
08.08.2023 | Каква е ролята на автоматизацията за устойчивото развитие на бизнеса в контекста на Industry 5.0?
18.07.2023 | ИР-БАН и УНСС ще си партнират в сферата на ИИ, големите масиви от данни и киберсигурността
27.06.2023 | Allterco се преименува на Shelly Group
06.06.2023 | Глобалният пазар на технологии за машинно зрение се очаква да нарасне с близо 60% до 2030 г.
29.08.2023 | Вторият сезон на акселератора Bosch Startup Harbour набира кандидатури до края на септември
08.08.2023 | Каква е ролята на автоматизацията за устойчивото развитие на бизнеса в контекста на Industry 5.0?
18.07.2023 | ИР-БАН и УНСС ще си партнират в сферата на ИИ, големите масиви от данни и киберсигурността
27.06.2023 | Allterco се преименува на Shelly Group
06.06.2023 | Глобалният пазар на технологии за машинно зрение се очаква да нарасне с близо 60% до 2030 г.
Специализиран портал от групата IndustryInfo.bg
Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев
ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта
© Copyright 2010 - 2023 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.